Фердинанд от България: царят, който обичаше да кара влак
Подобна опция колекционерите получават единствено " един път в живота " - на търг в Женева сега се продават част от скъпоценностите на българския цар Фердинанд и на царското семейство, оповестява немският " Швебише Цайтунг ". На първия тур от този търг (предстои и втори) бяха продадени скъпоценности и на други благороднически семейства, само че херцогът на Вюртемберг Филип твърди, че най-важните измежду тях са от българския царски двор и от Хабсбургската фамилия.
В хаоса в края на Втората международна война въпросните скъпоценности от България са се озовали в Западна Германия. Вестникът отбелязва, че от българските царски съкровища се интересуват както доста самостоятелни колекционери, по този начин и институции от Източна Европа. За една от тези скъпоценности – солиден златен орден на Фердинанд – става дума и в обява на „ Ди Велт “. В тази връзка изданието напомня една от екстравагантностите на Фердинанд, която е в дъното на изсичането на този орден.
Фердинанд и любовта към железниците
Става дума за това, че царят бил разпален по железниците и най-вече обичал да се настани в кабината на локомотивния ватман и да подкара влака с гневна скорост. „ За смут на пасажерите във вагоните, чиято потребност от сигурност и възгледи за ефикасно и удобно напредване въобще не го интересували. Твърди се, че немският кайзер Вилхелм Втори изрично упорствал българският цар да стои надалеч от локомотива, когато двамата пътували дружно с железницата “, разяснява авторката Анегрет Ерхард.
„ Един цар няма потребност от удостоверение за правоуправление, с цел да ръководи трен из своята страна “, продължава авторката, като прецизира, че очевидно за Фердинанд това разбиране е произтичало от общоприетите дворцови правила. От публикацията научаваме, че в чест на скоростното създаване на железопътната мрежа в България особено за Фердинанд е бил изсечен златен орден с диаметър 90 милиметра, който му бил връчен в кутийка, подплатена с пурпурно кадифе. Фердинанд поръчал направата и на втори подобен орден за своята майка, който обаче по-късно липсващ. Оригиналния златен орден през 1948 година наследила внучката на Фердинанд - Надежда, научаваме още от обявата в „ Ди Велт “. Тъкмо той в този момент е измежду скъпоценностите, които се оферират на търга в Женева.
„ Ди Велт “ написа още: „ Под ръководството на Фердинанд I от рода Сакс Кобург-Гота, определен през 1887 за княз, а от 1908 до 1918 и цар на към момента младата монархия България, към този момент съществуващата жп-линия от Константинопол до Пловдив била удължена до границата със Сърбия. Към нея били добавени 110 километра железопътна връзка сред Ямбол и пристанищния град Бургас на Черно море, където единствено след година строителство била издигната и задоволително огромна жп гара. "
„ Фокси Ферди “
Авторката на публикацията Анегрет Ерхард споделя, че в своето близко обграждане Фердинанд бил прочут с прякора „ Фокси Ферди “ – прякор, който според от настройката на употребяващия го можел да значи както „ хитроумен “, по този начин и „ секси “. „ Той мислел както стратегически, по този начин от позиция на икономическата политика, а също така бил същински запалянко, когато ставало дума за техника. За техника и за пътешествия, а в този смисъл – и за най-модерния метод на напредване “, отбелязва вестникът.
Към тези характерност на Фердинанд биографичният указател на авторитетния Лайбниц-Институт за източно- и югоизточноевропейски проучвания прибавя: „ В епохата преди войната Фердинанд играе значима роля. Неговата амбициозна политика и стремежът му към популярност в известна степен способстват за усложняването на политическите връзки на Балканския полуостров и в Европа, което в последна сметка води до Първата международна война. "
Всестранни ползи и уязвимост към церемониални ритуали
От този указател научаваме още, че Фердинанд е имал податливост към орнитологията, ботаниката, ентомологията, географията и историята, че отношението му към религиозността било леко мистично, а в музиката боготворял Вагнер. Българският цар бил надвишаващ с династична горделивост, тъй като семейството Сакс-Кобург и Гота се намирала в роднински връзки с всички кралски дворове в Европа, а той самият бил и потомък на френските крале. Тази горделивост се материализирала не толкоз в политическа активност, колкото в мисионерски послания и уязвимост към церемониалната ритуалност.
Неслучайно колекционерите, които купуват скъпоценностите от двора на Фердинанд, се интересуват освен от тяхната направа и стойност, само че и от историческия им царедворски искра, написа „ Швебише Цайтунг “. И прибавя, че търг от сходна големина е имало за финален път през 2018 година, когато били разпродадени скъпоценности на различен кралски двор, с който Кобургите също са роднински свързани: Пармските Бурбони. Тази роднинска връзка минава през различен Фердинанд – Фердинанд Първи, крал на двете Сицилии. Но това към този момент е напълно друга история.
